Stay Signed In
Do you want to access your site more quickly on this computer? Check this box, and your username and password will be remembered for two weeks. Click logout to turn this off.
Stay Safe
Do not check this box if you are using a public computer. You don't want anyone seeing your personal info or messing with your site.
Телефонът ми звъни рано сутринта. Прекалено рано.
Господи, дано спре най-сетне. Не спира…
Главата ми пулсира. В момента съм готов да напсувам всеки който ме буди по това време.
Всеки!
С неистови усилия се надигам, по звука определям местоположението.. fuck it трябва да сменя мелодията. Вдигам и издавам някакъв странен, нечленоразделен звук наподобяващ ръмжене.
- Защо ме мразиш?! - тя е, мамка му…
- …
- Отговори ми!
“Боже, само ако знаеше, всъщност колко не те мразя”
Въпреки това се правя на непукист и студено отвръщам:
- Защо ми звъниш?
Тя се разплаква. Следва няколкосекундно неловко мълчание, след което едвам чуто добавя:
- Сбогом! - и затваря…
- Чакай… - прекалено късно, отсреща вече няма никой.
Тъпо копеле! Сега доволен ли си?! Нещастник!
Back To Home Page
