loveisnotdead

Няма песен без край!!!
Хей,момче,сещаш ли се за шамара,който ти ударих,когато се опита да ме целунеш?Сещаш се сигурно,беше прекалено,за да го забравиш.Хей,момче,сещаш ли се,когато ми донесе първото цвете-беше синьо и ме подсещаше за твойте очи.Но цветето падна.Аз бях много тъжна,но ти се усмихна и каза,че ще ми донесеш много такива цветя,но нито едно от тях нямаше такъв цвят,който да напомня за твойте очи.Хей,момче,сещаш ли се,когато един ден се опитах да те целуна,а ти се дръпна и ми каза:-Мъничка,аз не те обичам вече,обичам друга и няма смисъл да бъдем заедно.Тогава те потледнах и казах"Сбогом!!!"Обърнах се и откъснах един лист от дървото до мен и започнах да го гриза.Тогава усетих горчивия вкус на листото.Мислех,че то ще намали болката,но тогава чух твоя топъл и нежен глас:-Мъничка,мога ли аз друга да обичам?Тогава се обърнах и започнах да те целувам.Колко беше мил света в тези мигове.На другата сутрин отидох при теб,но ти беше блед,тъжен.Не говореше...и когато поисках да си ходя,ти каза:-Мъничка,днес заминавам за Америка!Може би повече няма да се видим!Аз бях потресена от твойте думи.На първо време си пишехме,но после разбрах че не трябва да се разпалва любов без перспектива и че любовта чрез писма не е любов.В последното си писмо му написах няколко реда от една стара японска поговорка:"Да обичаш е също като да пееш песен,но няма песен без край!"
Един ден,когато се върнах от училище видях писмо,адресирано до мен и веднага познах неговия почерк.Питах се дали да го отворя или да го оставя в шкафаркато другите неотворени.Двоумях се.С треперещи ръце го отворих.В него пишеше:"Мъничка,на 12ти вечерта тръгвам от Америка.На 13ти вечерта ще бъда в София.Връщам се завинаги.Когато чуеш моя глас,ако не ме искаш затвори слушалката.Ако ме искаш ще поговорим и ще бъде както по-рано.И кой казва,че "няма песен без край".
Това писмо е намерено до момичето с прерязани вени,а до нея е намерен вестник на 13та страница ,на която пишеше:"...Самолет,който през нощта тръгна от САЩ до София,експлодира близо до Югославска граница.Живи няма...още не е открита причината за експлозията..."В допълнение на писмото е написано с кървави букви"Да обичаш е същото като да пееш песен,но няма песен без край..."

Звънецът би!Утихна всичко!Учениците насядаха по своите места.Седеше тя отлична ученичка загледана в двора в бялата бреза.Учителката влезе и каза с вълнение:-"Днес ще правим свободно съчинение.Първо помислетe след туй в тетрадките пишете!".Всички започнаха да пишат!Само Галя си стоеше все така и мислеше какво да пише,загледана в двора в бялата бреза...Сепна се момичето,химикалката хвана в ръка,тетрадката пред себе си отвори и започна тя да пише.Но от нейното лице,две сълзи потекоха на листа.Не след дълго би звънеца.Галя предаде празната тетрадка с развълнувано лице.И две петна като две лалета изчезнаха от нейното лице.Всички ученици напуснаха класа.За днес свършиха всички часове.На чина,последен до прозореца говореха те:"Галя,спри,недей пролива ти сълзи!Защо си тъжна ми кажи!Недей да плачеш бе момиче!"-"Аз друго мислех да напиша!За моята сестра.В ковчега дървен през дъски изгнили диша!"-започна да разказва тя.-"Имах аз сестра на 19 години.Обикна тя едно момче.Наричаше го тя "Любими".Достоен той за нея бе!Подаряваше и той лалета,лалета в знак на обич и любов!С букет от шарени лалета,той идваше при нея у дома!Наричаше я той"Лаленце мое".Като лале красиво беше тя.Считаше я той за нещо свое,тя бе за него всичко на света!Неразделно ходеше с нея той,с него тя.Вървеше тя,тая малка фея,заедно вървяха за ръка!Често ходеха на кино и в сладкарница една.И в малкото казино,седяха до късно вечерта.Но от съседното село един младеж,който беше все пиян в казиното видял ги той и влюбил се в нея този хулиган!Студентка беше моята сестра и изпити наближаваха сега!С влак всяка вечер с лале в ръка,тя връщаше се у дома!А пък младежа от малкото казино след изпитите изпил няколко бутилки!В тъмното докопал моята сестра,която вървеше с лале в ръка.Сам дочакал я е той и взел от нея онова,което дава за съпруга,тя пазела го бе до сега!С крак настъпил той лалето !На улицата паднало в ноща,стъпкал яростно лалето и сякаш стъпкал любовта.След 5-6 дни легна болна моята сестра.На път за болницата се сбогува с любовта тя,както се сбогува и с честта!Погребеха я в гробището малко,но нейното момче не издържа! След туй при гроба го намериха с кървав нож в едната и с лале в другата ръка.На следващия ден погребаха момчето!До нея легна той сега,но не в леглото топло,а във влажната земя!Над двата гроба паметник се вдигна.Над двата гроба шарени лалета като килим гробовете покри!Това е всичко,за което мислех аз да пиша в часа!Това е всичко за което то очите ми е текла една сълза..."-Учителката стана,дневника отвори с ръка хвана химикалката и дума без да проговори от сърце написа Отличен 6! След малко и вратата се затвори и класната стая за миг опустя и бавни стъпки вън по коридора изчезнаха!Настъпи тишина...!!!

Piczo